Ако зимата е топла, фермерът ще бъде беден ... така гласи една стара немска поговорка. Рекордно високите температури в Европа през този месец помагат да се предотврати енергийната криза. Но и не вещаят нищо добро за фермерите и цените на храните. Това пише Сюзън Саваж за "Политико".
В седем европейски държави на Нова година бяха отчетени най-високите януарски температури, като в някои части на Полша те достигнаха почти 20 градуса по Целзий, а в Испания - над 25 градуса, предава БГНЕС.
Това не само тревожи климатолозите, но и фермерите в много части на Европа. Най-голямата асоциация на земеделските производители в Италия, Coldiretti, предупреди, че без сняг селските райони страдат.
Меките температури доведоха до намаляване на цените на енергията, което е добра новина за потребителите, които бяха засегнати от нарастващите разходи след нахлуването на Русия в Украйна и санкциите на ЕС в отговор, които предизвикаха хаос на енергийния пазар в региона.
Топлата зима обаче рискува да намали добивите в момент, когато земеделските стопани вече се борят с недостига на торове - още едно последствие от войната - и все още не са се възстановили от сушата през миналото лято. Това оказва натиск върху растящите цени на хранителните продукти в региона, които се задържат на рекордно високи нива, дори когато общата инфлация намалява.
Според последните изследвания на Пол Грифин, професор във Висшето училище по мениджмънт към Калифорнийския университет, който е изследвал икономическото и финансовото въздействие на екстремните климатични условия, когато температурите се повишат твърде много, това води до повишаване на цените на храните.
В германската провинция Саксония-Анхалт, където Карл-Филип Бартмер се занимава със земеделие, температурата се е повишила от минус 20 градуса по Целзий до плюс 17 градуса в рамките на две седмици през декември.
"Никога досега не съм преживявал подобно нещо", казва 33-годишният мъж. "Това е пълна лудост."
Основните опасения на Бартмер са, че променливите температури ще подлъжат посевите му от зимна пшеница и ечемик да покълнат рано.
Тези току-що поникнали или "горди със зимата" култури, както ги наричат, са по-уязвими към измръзване - което няма значение, ако меките температури продължат. Всъщност ранното поникване може да помогне на фермерите да получат преднина.
"Но проблемът е, че зимата не е свършила", казва Бартмър.
Според прогнозите през следващата седмица в северозападната част на Европа температурите ще паднат под сезонните норми.
Скоро студеното време отново ще засегне и Източна Германия, казва Бартмер. Когато това се случи, той се опасява, че може да загуби до 70 % от посевите от зимен ечемик и пшеница, засети на неговите 3000 хектара земя.
"Като фермер не можете да вземете никакви мерки, за да намалите вредите, просто трябва да се надявате растенията да са достатъчно силни", казва той.
Според Ханс-Мартин Фюсел, експерт по уязвимостта и адаптацията към климатичните промени в Европейската агенция по околна среда, плодовите култури, като ябълки, круши, сливи, кайсии, череши и грозде, също са особено уязвими към щети при измръзване.
Най-големият проблем според експертите е, че обширни европейски земеделски земи разчитат на водоизточници, които се пълнят от топенето на снеговете.
Снегът е много добър за напояване на почвата, защото покрива земята и се топи малко по малко, така че водата се абсорбира бавно и за дълъг период от време. За разлика от това, проливният дъжд често се стича от повърхността - особено когато пада върху суха земя, която е по-малко способна да абсорбира вода.
Липсата на сняг през миналата зима доведе до пресъхване на най-голямата река в Италия - По, която минава през селскостопанския център на страната.
Последвалото горещо лято задълбочи проблема, тъй като Адриатическо море се върна в долното течение на река По и напълни напоителните канали със солена вода, която вреди на посевите и почвите.
В цяла Европа 2022 г. е втората най-гореща година в историята. На много места тя беше и най-сухата. В Италия са паднали 30% по-малко дъжд и сняг от историческата средна стойност от 1991 г. насам, изчисляват специалисти.
Сега, когато полетата в страната са останали сухи от лятната суша в Европа, а водните нива на големи езера като Гарда и Комо са намалели повече от два пъти. Италианското селско стопанство се нуждае от сняг, казва Паоло Ди Стефано, ръководител на брюкселския офис на фирмата Coldiretti. Но тази зима заради високите температури рискува да се повтори предходната година.
Точно това се надява да избегне Алесандро Калканьо, оризопроизводител от долината на река По в Северна Италия. През 2022 г. добивите му са намалели с пет процента, казва той.
Дъждовете през последните няколко месеца на годината са дали известна надежда. Но високите зимни температури могат да доведат до провал, тъй като липсата на сняг рискува да ограничи водните запаси за предстоящия сезон, обясни той.
Комбинацията от намаляващи добиви и нарастващи разходи в стопанствата означава по-високи цени за потребителите.
"И ако цените на храните се повишат, това е много вероятно да доведе до тежка инфлация", казва Грифин, чието изследване показва как, когато температурите в Европа надхвърлят определена граница, бизнесът като цяло страда, тъй като производителността и продажбите намаляват.
Допълнителен натиск върху цените на хранителните продукти оказва несигурността, породена от изменението на климата, тъй като в Европа не само става по-топло, но и климатичните условия стават по-непредсказуеми, казва Грифин. Изправени пред тази ситуация, земеделските производители и други фирми от веригата за доставка на храни се стремят да създадат парични резерви, за да се предпазят от повишения риск.
Непредсказуемостта оставя много фермери, свикнали да планират годината си според сезоните, без „пътна карта”.

Dow достигна нов рекорд благодарение на завоя извън сектора на чиповете
Зеленски предложи мирни преговори на Путин в отворено писмо
Британският автомобилен пазар записва най-силния май от 2019 г.
Кадър на деня за 4 юни
ОИСР: Глобалната криза при стомната се задълбочава
Amazon обяви нов робот за складовете си и инвестиция от 10 млрд. евро в Европа
Рецепта за тирамису с череши
Натурална грижа с мед: За акне, раздразнения и сияйна кожа
Късна емисия
Зеленски предложи среща с Путин в открито писмо
Пясъците на Египет разкриха нови непознати съкровища
Поройните дъждове създадоха проблеми в област Варна
Испания се разходи за равенство с Ирак
ОФИЦИАЛНО: Ливърпул обяви новия си мениджър
Приказката на Мая Хвалинска в Париж няма край
ЦСКА взима звездата на Лудогорец, Чочев се завръща на "Армията"
Левски с нов трансфер, взима национал на Ангола
Наташа Чинели
Френско клафути – сладкиш с череши
Поверия за ангелската дата 6/6
Трапезата за Летен Тодоровден
Централни хали затвърждават ролята си на културна сцена със Sofia Short Fest 2026
Късмет в любовта за 3 зодии на 5 юни, петък
52% от българите виждат застой днес, но една трета вярват в по-добро бъдеще
Експерт: Нервното шофиране води до по-голям разход на гориво
Масови съкращения в 15 области в България: ИТ сектора под ножа
БЧК: Над 2400 души са спасени от удавяне през 2025 г.
Нормализира ли се пазарът на недвижими имоти след еуфоричната 2025 година
Путин е изправен пред противоположни визии за война и мир
Как шесттонният Олтарен камък в Стоунхендж е пренесен на 640 км: Изследване разкрива истината
Кометата 3I/ATLAS е донесла извънземен живот в Слънчевата система?
Нов метод разкрива тайния живот на млади планети, скрити в космически пръстени
Археолози проучват кладенец на територията на Хераклея Синтика
След съвместната мисия SMILE: ЕКА и Китай поемат по отделни пътища в Kосмоса
Археологически открития в Египет разкриват древни съкровища